Света София

Света София в Истанбул е издигната по време на император Константин като базилика. От V век църквата носи името – Света София (Агиа София) или Божествена мъдрост.
След голям пожар, църквата е опожарена до основи и реставрирана отново по време на управлението на Теодосий II.
Втори пожар срива църквата по време на въстанието Ника (532) и бива възстановена от императорската съпруга Теодора.

Конструкцията на новата постройка е внушителна – осем колони от червен порфир са донесени от Ефес от храма на Диана, а най-фин мрамор е извозван от различни краища на Византийската империя.

За Истанбул и Света София предстоят години и векове на реконструкция и реставрация, в резултат от различни природни катаклизми. Така Света София бавно и с много труд се превръща в най-големия храм от Византийската ера.

В последствие Света София претърпява още една голяма промяна – превърната е в джамия. Четирите минарета са издигнати в различни периоди – от Мехмед II, Баязид II и Селим II.

По време на управлението на Мустафа Кемал Ататюрк джамията е превърната в музей, където всички могат да проследят историята на Света София по прекрасните мозайки, статуи и изображения от различните периоди на реконструкция.