Остров Мурано

Той се намира само на 1 км.североизточно от Венеция и е най-големият остров в лагуната й. В действителност Мурано е разположен върху 7 миниостровчета. И тук, както и във Венеция, те са разделени от канали и свързани чрез мостове.

Мурано първоначално е обитаван от бежанци, идващи от Алтино веднага след варварското нашествие. Днес той е напълно урбанизиран и наброява 5500 жители. До 1171 г., когато е бил приложен към района на Санта Кроче, островът е автономен. През 1275 година част от автономността е върната на правителството на острова, за да могат да обнародват закони.

Автономността на Мурано също се запазва по време на австрийското господство, което го прави община. По време на австрийската окупация много църкви и манастири са били уволнени и унищожени, така че само три са останали. Общината Мурана (която включва островите Сант Еразмо и Виньоле) е била потушена през 1923 г. и територията е обединена с община Венеция.

Мурано е добре известен в световен мащаб с венецианското стъкло. Всички стъклени фабрики са преместени от остров Венеция на остров Мурано през 1295 г., за да запазят остов Венеция от пожари, които често са причинени от самите заводи.

Изкуството да духаш стъкло е неоценимо богатство. Фабриките са преместени на острова не само за да запазят града от огъня, но и да защитят изкуството от нежелани очи и уши.
Стъклените господари били принудени да живеят на острова и не можели да напуснат града, освен ако не притежават специален пропуск. Смята се, че бохемските кристали са били вдъхновени от стъклото Мурано.

Майсторите стъклари на Мурано са на изключителна почит – във Венеция сред местните жители с неблагороден произход единствено те имат право да се женят за патриции.

Във Венецианската република е издаден и указ, който постановява, че граждани на Мурано могат да бъдат единствено родените на острова или пък притежаващите имоти в него.

Жителите на Мурано се вписват и в Златна книга. Онзи, чието име не фигурира в нея, няма право да се занимава с никаква дейност, свързана със стъкларския занаят. Нямат право и да се ползват от многото привилегии, на които се радват гражданите на Мурано.

Майсторът стъклар има двама асистенти, които придържат металната тръба, в която духа, за да придаде желаната форма на стъклото. Асистентите обаче от своя страна също извършват различни движения и манипулации с инструментите си. Стъкларските традиции на
Мурано се сдобиват с международна слава най-вече през XVI в., когато от пещите на острова излизат предмети, направени с иновативни за онова време техники.