Стената на плача

Стената на плача датира още от около XIX в. пр. Хр., но е разрушена от римляните през Ів. сл. Хр.
Самата стена всъщност е подпорна такава от времето на Втория храм, който е бил най-свещеното място в юдаизма. Височината на стената е 18 метра, дълга е 48 метра. Тя има два входа - за жени и за мъже.
Юдеите от цял свят се молят на стената, някои си удрят главите в нея, а в пролуките между камъните тях се слагат листчета с различни пожелания, вярвайки, че те отиват право до юдейския бог. Два пъти в годината главния равин на Йерусалим събира листчетата и ги изгаря, за да запази неприкосновеността на желанията на вярващите.